Сексологът доц. Румен Бостанджиев: Джендърната манипулация на НПО-тата към децата граничи с престъпление
Автор: Тодор Токин, " Труд " Следвайте " Гласове " в Телеграм
За страдание у нас към този момент действат неправителствени организации, незнайно от кого финансирани, които интензивно вербуват деца в предпубертетна възраст, имащи проблеми със самоприемането. Следва да подчертая, че голяма част от децата в тази възраст изпитват дискомфорт заради бързите телесни промени и чувството им за некомпетентност или противоречие с някакви обществени правила. Възможностите за градивно превъзмогване са в напълно друга посока и джендърната операция в такъм миг е граничеща с закононарушение. Това споделя в изявление за " Труд " сексологът доцент Румен Бостанджиев.
Според него е безспорен факт, че полът е биологичен феномен, характерен за голямата част от живия свят на тази планета. Това, че при индивида половата принадлежност се свързва с избрани обществени функции и културни обичаи изрично не значи, че полът е „ обществен конструкт “, както пропагандира джендърната идеология, основана през втората половина на предишния век и придобила политическа новост през последното десетилетие. Съвременната сексология изрично и аргументирано разкрива логиката, довела до обособяването на мъжкия и женски пол в природата и характерните функции, които имат всеки от двата пола.
- Има ли към този момент в България деца, които желаят да сменят пола си, доцент Бостанджиев? Търсили ли са ви родители за сходна консултация?
- Решението за смяна на тъй наречените „ цивилен пол “ може да бъде взето в България единствено от пълнолетно лице. Тази смяна може да стане вследствие на правосъден развой, който назначава правосъдно сексологична експертиза със задачата да откри дали при пълнолетното лице става дума за транссексуално положение. При това изискване съдът може да постанови смяна на името и съответното ЕГН в сходство с пола, отговарящ на половата еднаквост на лицето, друга от неговия биологичен пол.
Следва да изясним, че лицата, които са в транссексуално положение са извънредно рядко и шумотевицата към концепцията за промяна на пола, на която сме очевидци през последните години в западния свят е израз само на неолибералната агитация, която се поддържа от избрани политически кръгове и води до всеобщо комплициране на децата в Съединени американски щати, Канада и доста страни от Западна и Северна Европа. За страдание тази джендърна агитация не подминава и България, само че законите у нас изрично не разрешават малолетно лице да изрази законна воля за смяна на гражданския си пол. Тази законова уредба е безусловно целесъобразна, защото до навършване на осемнадесет годишна възраст у нас се смята, че младежът не е изцяло зрял и съзнателен с цел да поема отговорността за толкоз значими решения.
Независимо от този факт, не са малко малолетните и малолетни лица у нас, които попадат под въздействието на нападателната неолиберална агитация, реализирана от безчет англоезични уеб сайтове в мрежата. Тези деца споделят своята комплицираност с родителите си и от време на време упорстват за съвещания, свързани с възможна смяна на пола. В множеството случаи при срещата ми с такива деца и фамилии се обяснява, че изрично не става дума за транссексуалност, а за най-различни други психични проблеми, които имат децата. Жалко е, ставайки жертва на пропагандни изказвания, те фанатично стартират да имат вяра, че е допустима промяна на пола, която да им реши всички проблеми и тази тяхна илюзия задълбочава още повече съществуващите психични проблеми. Реално полът няма по какъв начин да се „ смени “. Променя се името и вероятно могат да се създадат някои козметични корекции, които да приближат външния тип на лицето да усещане, че е с полова принадлежност друга, от биологичната. На процедура обаче, всяка наша клетка е програмирана с биологичната ни полова принадлежност и полът няма по какъв начин да бъде изменен.
- Известни ли са ви случаи, когато български фамилии са ходили в чужбина за промяна на пола на децата им?
- Нямам персонална информация за такива случаи. Дори и законодателството на други страни да разрешава смяната на гражданския пол и осъществяването на хормонални и хирургични интервенции при малолетни деца, персоналното ми разбиране е изрично срещу сходни дейности. Първият ми мотив е обвързван с бруталното политизиране на тази тема, която изрично не дава отговор на действителните потребности на лицата с сходни стремежи, а преследва напълно разнообразни глобалистични цели. Вторият мотив е нуждата от психична зряла възраст, каквато съгласно нашите закони се признава след навършване на 18 години. Най-същественият мотив е, че даже и при лицата с транссексуално положение, смяната на гражданския пол е нужната и задоволителна стъпка и всевъзможни по-радикални хирургични и хормонални интервенции крият съществени опасности за здравето, изключително в случай че лицето е малолетно. Вече има задоволително безапелационни доказателства, че сходни дейности при малолетни лица довят до непоправими вреди, за които тези лица по-късно изрично съжаляват.
- Как си обяснявате внезапния скок на случаи на малолетни и малолетни в Европа, които вървят на съвещания и се подлагат на лечения за промяна на пола? Например към 50 на седмица деца във Англия,, прибягват до съвещания и услуги в клиники за промяна на пола. През март 2023 година испанският парламент одобри нов закон, който разрешава на всеки над 16-годишна възраст да промени пола си, без единодушие от родителите. Дания даде опция на деца на 10-12 години да трансформират законно пола си...
- Това е добре плануван политически ход, целящ размиване на главните аспекти на личностната еднаквост. Чрез слагане под подозрение на половата принадлежност на процедура се обезсмисля самата категория пол, която се лишава от главното и предопределение, обвързвано с възпроизводството на живота. По този метод се нанася пагубен удар върху главната структурна единица на обществото – фамилията. Загубата на родова еднаквост е директно обвързвана с заличаване на родовите корени и възприятието за национална принадлежност и съгласуваност с непосредственото обществено обграждане, в което израства и се социализира всеки човек. Така се унищожават главните обществени връзки сред хората и те се трансформират в консумиращи егоцентрични човеци, неспособни за каквато и да е обществена интеграция и взаимно отстояване на групови цели. Повече от ясно е, че точно това е задачата на актуалните апологети на неолиберализма, които под прикритието, че пазят някакви човешки права, които действително по никакъв метод не са застрашени, прокарват извънредно надменно и посредством средствата на политическия гнет и операция своята концепция за безполов, трансхуманистичен свят.
- Трябва ли България да позволи промяна пола на деца.
- Категорично НЕ! Реално никой от в този момент ръководещите не е правил сходно предложение, само че в случай че някой в раболепното си ласкателство реши да го направи, сигурно то ще породи изцяло основателна и непреодолима опозиция от страна на здравомислещата част в обществото ни.
- Има ли директна връзка сред изказванието, че полът е обществено, а не биологично детерминиран и желанието за промяна на пола?
- Връзката е напълно ясна. Неоспорим факт е, че полът е биологичен феномен, характерен за голямата част от живия свят на тази планета. Това, че при индивида половата принадлежност се свързва с избрани обществени функции и културни обичаи изрично не значи, че полът е „ обществен конструкт “, както пропагандира джендърната идеология, основана през втората половина на предишния век и придобила политическа новост през последното десетилетие. Съвременната сексология изрично и аргументирано разкрива логиката, довела до обособяването на мъжкия и женски пол в природата и характерните функции, които имат всеки от двата пола. До колкото индивидът към момента е биологично творение, той неизбежно е зависещ на тази логичност и всяко опълчване против природата с всевъзможни трансхуманистични упоритости, неизбежно води до загуба на човешката ни същина.
- С какви претекстове най-често се търси нова полова еднаквост? Защо едно момче желае да стане момиче и назад?
- Обичайното заявление е „ Не се одобрявам и не се одобрявам такъв/такава какъвто/каквато съм “. Следва шерване на фикция, че в случай че е допустимо да стана човек от другия пол, това ще ми разреши да се приема и харесам. Очевидно тази фикция е изцяло нереалистична, само че това не пречи на тези деца със съществени проблеми в самоприемането да бъдат тласкани в изцяло неправилна посока за промяна на пола, която още повече ги обърква и потиска.
За страдание у нас към този момент действат неправителствени организации, незнайно от кого финансирани, които интензивно вербуват деца в предпубертетна възраст, имащи проблеми със самоприемането. Следва да подчертая, че голяма част от децата в тази възраст изпитват дискомфорт заради бързите телесни промени и чувството им за некомпетентност или противоречие с някакви обществени правила. Възможностите за градивно превъзмогване са в напълно друга посока и джендърната операция в такъм миг е граничеща с закононарушение.
- Ако един ден сменилият пола си съжали за това и желае да си върне биологичната полова еднаквост, допустимо ли е това и в случай че да – на какъв стадий? Писателят Александър Урумов описа за един случай в Съединени американски щати, в който момиченце на 16 години споделя по какъв начин на 14 години си е направило интервенция за промяна на пола. Съжалява за това, защото са ѝ отрязали гърдите, с цел да стане момче, само че е схванала, че желае дете и в никакъв случай няма да може да го кърми поради това си решение...
- Факт е, че към този момент не малко лица на запад, които са си сменили гражданския пол, декларират предпочитание да се върнат към първичната си биологична еднаквост и подхващат стъпки в тази посока. Ако не са осъществени радикални хирургични или хормонални интервенции, които невъзвратимо нарушават репродуктивните функционалности, сходна смяна е допустима. За страдание необятно рекламираните в разнообразни задгранични уеб сайтове радикални и скъпо струващи интервенции са необратими и трайно лишават подложилото се на тях лице от опцията да има поколение. Според нашето законодателство доктор, който извърши сходна намеса на разположение, което не е трансформирало гражданския си пол, носи наказателна отговорност за причиняване на тежка телесна увреда.
- В близкото минало българинът се славеше със своята половост и завоевания по морето. Все още ли е по този начин? Кажете ни някой нов анекдот за пациенти при сексолога?
- Не виждам на интимната връзка като на спортна дисциплинираност, по тази причина сходни мнения не ме интересуват.
- При дрогата има мода, съществува ли такава и при афродизиаците? Кои са най-актуалните сега?
- Сексуалната митология непрекъснато издига в фетиш разнообразни вълшебни средства, от които се чака да засилят „ половата мощност “ или да доведат до невиждан „ полов възторг “. Тези вярвания се насаждат от комерсиално заинтригувани лица и институции, жертва на които стават наивници, които не имат вяра в персоналната си харизма и способността си да построяват пълноценна интимна връзка.
- Има ли опасности при приложимост на изкуствени стимулатори като „ Виагра “, да вземем за пример?
- Твърдението Ви е погрешно. Препаратите от групата на PDE5 инхибиторите, първият от които бе Sildenafil (известен с комерсиалното название Viragra), не са никакви „ стимуланти “. Те просто са средство на първи избор, когато вследствие на тревожното самонаблюдение и очакване на „ неуспех “ мъжът е податлив да загуби ерекцията си по време на полов контакт. Тези препарати са фармацевтичен артикул, който се отпуска единствено по лекарско наставление и както всеки сходен артикул има избрани, въпреки и пренебрежимо дребни противопоказания. Думата „ изкуствени “, е неуместна, тъй като „ естествени “ PDE5 инхибитори просто няма. Ако става въпрос за естествените благоприятни условия мъжът да даде най-хубавото от себе си в една еротична връзка, никой към момента не е разкрил по-добро средство от влюбената жена и изпълнените с безрезервност, доверие и реципрочност връзки сред сътрудниците.
Нашит посетител
Доц. доктор Румен Бостанджиев приключва медицина през 1983 година и 15 години работи в единствения у нас Сектор по сексология към Медицинска академия – София. След закриването му през 1999г. води психотерапевтични групи и е семеен терапевт в Университетската психиатричната клиника в София. От 1992г. е учител в Бургаския свободен университет, където работи и сега. Лектор е и в Медицинския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “, НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “, и Медицинския факултет на Тракийския университет.
Завършил е интернационална обучителна стратегия по личностно центриран метод, проведена от Американската психична асоциация 1990 – 1994г. в Братислава, Квалификационна стратегия за психодрама терапевт и водещ, извършена от Морено института в гр. Юберлинген (Германия) през 1990 – 1998г. През 1993 година специализира Сексология и полово здраве в Нидерландия и Белгия, а през 2007 – 2008г. приключва първата интернационална академия по Сексуална медицина в Оксфорд, Лисабон и Рим.
През 2000 година доцент Бостанджиев основава частен институт за фамилията в София, където сега реализира лечебната си процедура. Участвал е в създаването на няколко просветителни стратегии в региона на половото обучение, провеждани в българското учебно заведение. Съавтор е на учебника по Биология и здравно обучение за 8ми клас, създател е на пет монографии и десетки научни и научно известни публикации.
Инфо: " Труд "